Кехлиба̀р, или я̀нтар (от руски език), е вкаменена смола от иглолистни дървета.

Тази смола с течение на времето се е втвърдила и е образувала този древен органичен скъпоценен камък. Представлява аморфен полимер и не образува кристали. Цветът му е от жълт до червен, често с включения от растителни частици, насекоми и други, което увеличава цената му.

Камъкът трябва да бъде поне на 1 милион години, за да бъде класифициран като кехлибар, като възрастта му може да достигне до 120 милиона години. Образуван е през терциера главно по бреговете на Балтийско море.

Днес залежите в Калининградска област представляват поне 90% от световните. Янтарът се среща също така в Сицилия (наричан симетит), в Румъния (румънит), в Мианмар (бирмит), в Канада, в някои райони на Атлантическото крайбрежие на САЩ, Доминиканската република, в Украйна и в незначителни количества по крайбрежието на прибалтийските страни.

Използва се като електроизолационен материал, за получаване на янтарна киселина, лакове и в бижутерията. В парфюмерията натуралният комплекс от кехлибар осигурява дълготрайност и пълнота в ароматното качеството на композицията. Ароматният кехлибар създава много опиянителна екзотична чувственост на парфюма. Давани са му редица поетични имена като „сълзите на морето“, „дар от слънцето“ и други.

Бижутата, изработени от кехлибар, излъчват топла, екзотична красота. Може би кехлибарът е един от първите камъни, използван за изработка на накити. Най-старите открити кехлибарени бижута датират още от 8000 г. пр. н. е. Най-разпространени и ценени са били в Древен Рим и Гърция, Египет, Персия и Китай.

През хилядолетната си история кехлибарът е ценен не само благодарение ма красотата си, но и заради лечебните, дори мистичните си свойства. Древните го използвали като амулет за щастие и здраве и го наричали Слънчевият камък. С това обаче не се изчерпват начините му за употреба. Смятало се, че няма болест, която кехлибарът да не може да изцели. За тази цел той бил стриван на прах и после приеман вътрешно или втриван в кожата. При други случаи вдишвали неговите пари или притискали камъка към болното място. Може би тези методи на лечение ви изглеждат наивни, но съвсем не са лишени от основание. При нагряване на кехлибара до 36,6 градуса, колкото е топлината на човешкото тяло, от камъкът се изпарява янтарна (кехлибарена) киселина, която укрепва цялостно организма.Синтезираната киселина днес се използува във фармакологията за производство на биостимулатори и е поредното доказателство, че не бива да се отнасяме пренебрежително към древната медицина. Достатъчно е обаче продължително да носите кехлибарено бижу, за да се чувствате жизнени и в добра здравословна форма.

Вижте този продукт тук!

Според народната медицина кехлибарът образува особен енергиен импулс, който „настройва“ целия организъм. Ако имате лошо настроение, трудности в работата или се очаква неблагоприятна геомагнитна обстановка, кехлибарът ще ви помогне да се справите със ситуацията.

Според съвременните изследвания за човешкото биополе кехлибарът е природен биостимулатор, който влияе благотворно върху човешкия организъм и електромагнитно поле, възстановява аурата и дори е способен да забавя растежа на раковите клетки и да възстановява кръвта. За да подобрите настроението си и да се заредите с жизнена енергия, трябва по-дълго да гледате в късче кехлибар. Той укрепва физическото тяло, влива бодрост, оптимизъм и вяра в собствените сили.

Вижте този продукт тук!

Ненапразно древните гърци наричали кехлибара „електрон“. Това означава „слънчево злато“ и обяснява защо столетия наред той се е разменял само и единствено срещу злато.

Интересни факти за кехлибара

Сълзите на Хелиадите

Един ден Фаетон, синът на древногръцкия бог на Слънцето Хелиос, помолил баща си да му разреши да покара слънчевата колесница. Бащата не бил съгласен, защото се страхувал, че синът няма да се справи, но в крайна сметка отстъпил пред силното му желание. В уречения ден Фаетон подкарал колесницата, но се паникьосал и загубил контрол над конете. Те слезли твърде ниско към Земята и тя се подпалила. Градовете и планините започнали да горят, а реките и моретата да пресъхват.

За да спаси Земята, разгневеният Зевс поразил със светкавица конете, колесницата и Фаетон. Тялото на младежа паднало във водите на река Еридан, далеч от дома му. След като дълго го търсили, сестрите на Фаетон – Хелиадите, намерили реката и останали да плачат на брега ѝ. Великите богове превърнали плачещите Хелиади в тополи. Но дори и като дървета те продължили да оплакват брат си, а сълзите им падали в студената вода. Там застивали и се превръщали в прозрачен кехлибар.

Това е само една от прекрасните легенди за произхода на слънчевия камък. Те се срещат в почти всички култури и са свидетелство за значението на кехлибара в живота на древните хора.
обеци сваровски топчета
сваровски цени